Носталгично-поетичен авторски документален филм за Христо, Сашо, Румен, Весела, Веселина, Любо, Кирил, Станьо, Петьо и Фори - емигранти в Канада, напуснали България през студената зима на 1990 година. Те са малка представителна група от близо 2000-те млади българи, които като по чудо се озовават в огромната северна страна, опитвайки се да я приемат като своя.
Гледай от цял свят. Документален, Канада, България, 2018 г., 75 мин., цветен, HD, не съдържа насилие, българско аудио, английски субтитри. Продуценти Павлина Желева и Стефан Иванов; режисьор Стефан Иванов.
Представен на Филмаби Фест 21: Задвижване от Български Филмов Кръг Сиатъл и Руми Стоянова.
„Аз самият съм имигрант от поколението, което тръгна преди повече от 20 години, ето защо вярвам, че чрез моя вътрешен поглед, както и опита на героите на филма ми, ще успея да вникна в по-съкровени слоеве на душата на заминалия човек, отвъд очевидните мотиви за имиграция.“ - Стефан Иванов, режисьор
70% от покупката ти на филма във Филмаби дават глас на режисьора Стефан Иванов и продуцента Павлина Желева.
Block Quote
Обслужваме българи от цял свят.
„За кинооператора Христо Христов отварянето на границите беше неочакваната възможност да напусне страната. Беше решил да се качи на полет за Куба. По линията София / Хавана самолетите спираха в Гандер или Монреал, за да заредят гориво. Заради сигурността на пътниците, те напускаха машината. И по време на престоя искаха политическо убежище. Христо замина без никаква подготовка, без списък с адреси, без нищо сигурно и без съжаления, че напуска семейство, приятели, родина и език.
Пристига в Гандер, живее известно време на Нюфаундленд, после в Квебек, след това в Онтарио. През 2000 година изчезва безследно.“
Христо, Сашо, Румен, Весела, Веселина, Любо, Кирил, Станьо, Петьо и Фори са частици от България. Виждаме ги днес, в Канада, всеки със своята съдба и спомени.
През откровенията им се прокрадва въпрос: "Къде е Христо?"
Стефан Иванов
Toзи филм дава глас на едно поколение имигранти, напуснали България преди повече от 25 години. Тези хора заминаваха в абсолютна спешност, отговаряйки на някаква потребност да се махнат на всяка цена от една държава и система, която ги е държала достатъчно дълго като заложници или просто следвайки инстинкта си за самосъхранение. Днес ситуацията е коренно различна.
Младите хора, които са пред дилемата да останат или да се махнат от България, имат избора да го направят, когато желаят, както и пълната увереност и съзнание защо искат да го направят. Мотивите са други, но движението е същото…
Навън...и след тях остават празните столове...
Защо за мене този филм е важен?
Аз самият съм имигрант от поколението, което тръгна преди повече от 20 години, ето защо вярвам, че чрез моя вътрешен поглед, както и опита на героите на филма ми, ще успея да вникна в по-съкровени слоеве на душата на заминалия човек, отвъд очевидните мотиви за имиграция.
Искам да се вгледам в съвременния човек, който си задава въпроси за смисъла на живеенето, за смисъла на вглеждането в себе си и осмислянето на устоите, върху които градиш човешкото си съществуване, независимо от това, къде си избрал да го сториш.
Познаваме древния процес на "черната кутия", предвестник на фотографията, при който пропуснатата през малък отвор светлина се проектира върху плосък екран. Получава се обърнат образ. Този принцип е използван като визуален превод на чувственото състояние на имигрантите в новия им живот.
Външният пейзаж се проектира наопаки върху стените на стаята и върху интервюирания герой. Това преливане на външния пейзаж и обитавания интериор поставя героя в една особена реалност. Преливането е като синтез на мястото, метафора на един основен екзистенциален въпрос - отношението илюзия/реалност.
Стефан Иванов