Зорница разказва за България

...Тук съм от 2012 г. Преди това живях 9 години между Англия и Швеция, знаейки че няма да се установя завинаги в нито една от тези две добре развити западни държави, но не знаейки кое, кога и как ще ме върне в България.

Любовта ме върна тук и, щастлива, родих детето си тук, срещайки учудените погледи и едва ли не изумените коментари на хората около мен, как така се връщам тук, в страна, в която нищо никога не е сигурно и няма изгледи скоро да стане западна държава.

Трябваше ми малко време да усетя реалността тук и да се опитам да приема някои порядки. Чувствах се като в абсолютно нова страна и с някои неща не успях да свикна. Все още не мога да свикна...

Това, което тук го няма, е усещането, че не принадлежа на мястото, на което живея.

Разбрах, че в България е пълно с прекрасни истории, които чакат да бъдат снимани и разказани. Разбрах, че хората тук жадуват да разберат кои са, колкото и нелепо да звучи. Но това е моето усещане за света около мен.

Тук имам необичайно усещане за безопасност, колкото и странно да звучи това, точно в страна като България. И усещане за безвремие.

Но усещането ми е също, че България има крещяща нужда от свободомислещи хора, които искат да сътворят тук един по-добър свят. И има такива хора. Надявам се да не звуча гръмко или отчаяно.

Тук все още има една нормалност, която в добре устроения западен свят ми липсваше. Обичам и Лондон, и Стокхолм, всеки от тях - уникален град. София е далеч от тях като стандарт. Немалко чужденци живеят тук - американци, канадци...Избрали са България за свой дом.

България е разнолика и интересна. И чака да бъде открита, и дай боже запазена. Заради това си струва човек да бъде тук.